Запознайте се с Шотландеца. От Княжево

“Колкото до Шотландеца” е новият роман на Росица Ташева (ИК Колибри). Тя е автор на нашумелите хумористични книги „За дипломатите и хората” и„Домашен апокалипсис”. В неин превод от френски са излезли към 50 заглавия на автори като Балзак, Мопасан, Флобер, Селин, Албер Коен, Сан Антонио, Милан Кундера.

Заедно с Шотландеца по страниците на книгата шестват журналистът филолог и българофоб Бени и магистър-фармацевтката Соня, която рисува върху копринени шалчета, Стефан Социалния със Запорожеца и доктор Пешева със стиснатия си съпруг. Както и: 1 академик и 1 професор, 1 летяща котка и 1 плаващо куче, 1 тийнейджърка и 1студентка. Както и: премиери, мандатоносители, родолюбци, терминатори и всякаква друга фауна. Както и: 1 тайнствена китайска мисъл и1 не по-малко тайнствена картинка на делфин. Цялата тази амалгама е описана с присъщото за авторката елегантно чувство за хумор, познато на читателя от първите й две книги.

Колкото до Шотландеца, трябва да се знае следното

Викаха му Шотландеца, защото дядо му бил от Габрово. Дядо му на Шотландеца само бил от Габрово и всъщност почти целия си живот прекарал в Княжево. Там още с пристигането си парирал всякакви недобронамерени опити да бъде наречен Габровеца и без колебание и душевна борба се присъединил към благородния клан на Шон Конъри, за когото по онова време още никой не бил чувал. Толкова за дядото, който предал прякора на сина си, а той го хързулнал на своя син.

Шотландеца беше художник малко или повече над четирийсетте, носеше дълга до кръста коса, широкопръстието му бе пословично, но въпреки това си харесваше прякора, както харесваше и себе си. Шотландеца обичаше да казва, че когато се погледне сутрин в огледалото, с удовлетворение установява колко е хубав.

Казваше го години преди в нашумялата си автобиография Андрей Кончаловски неволно и поради незнание да си припише думите му още от първия ред.Дългата коса Шотландеца си пусна след казармата, заявявайки, че ще я подстриже, когато настъпи демокрацията. С това заявление той пък неволно се сроди с Фидел Кастро и брадата му и това беше неволност поради пропуск – революционната биография на Фидел Кастро някак я бе проспал.

Когато настъпи демокрацията, Шотландеца отказа да я признае и направи второ изявление в смисъл, че това не е никаква демокрация и по отношение на подстригването ще чака истинската.

Шотландеца живееше в Лозенец, където родителите му, лека им пръст, бяха купили апартамент, а дядовата си къща в Княжево даваше под наем, за да има пари за пиене. Апартаментът в Лозенец беше закупен в ония години, когато Лозенец не беше днешният Лозенец. Шотландеца не помнеше времето когато, срещу дома му наулица „Кръстьо Сарафов“, някогашна Дъбова, нямаше блокове, ами един бостан с дини и ред вишневи дървета, но фактът си остава – имаше и бостан, и вишни.

Бостанът принадлежеше на дядото на Шотландеца и никой никога не разбра защо княжевският габровец си бе купил бостан в Лозенец. То и не беше важно, тъй като след Девети му го отчуждиха, за да построят онези блокове. А вишните бяха на една рускиня, която някогашните местни деца си спомнят като олицетворение на собственическата злоба.

Къщата в Княжево пък беше на два етажа и преди да я даде под наем, Шотландеца обичаше да си скрива по някоя бутилка зад саксиите по витата стълба и сам да се изумява, щом открие бутилка точно когато му се допие. Ще рече, че прекарваше живота си в състояние на изумление. Но това, уви, беше един сравнително кратък период.

Шотландеца беше от художниците, които отдавна не рисуват. По стените на  апартамента му в Лозенец висяха картини от последния му, постмодернистки период, който беше изтекъл преди около двайсет години. Освен че не рисуваше, ...